16 feb 2008, 12:46

Последни думи

805 0 4

Последни думи

 

Животът ми е просто черна бездна.

Ти знаеш, толкова е тъмно.

А ме задушава, не дишам.

Държи ме и затяга хватката си,

отнемайки всяка капка мой живот.

 

Ако откъсна ръцете ти и откъсна краката ти,

би ли все още ме обичал, въпреки това?

Ако си на предела и се измъчваш,

разкъсван и разиграван...

Би ли все още ме обичал, въпреки това?

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само четири стени от самота.

Безсилен да избягаш,

хванат в смъртност

на онова, което някога наричах живот.

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само разрушения от лед.

Безсилен да се стоплиш сам,

когато си хванат в смъртността,

наричана от хората живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направих го, защото моят стил е малко мрачен и вече не веднъж съм получалава доста неприятни съобщения като - "Недей така!" "Всичко, ще се оправи."

    А веднаж написах едно стихче "Сбогом" и хората си помислиха, че ще умирам и черз това стихотворение се сбогувах с приятелите си.

    Омръзна ми от подобни съобщения и почнах вече да давам предупреждения.
  • Пояснението беше необходимо!Поздравления за творбата!
  • Благодаря за мнението ти.

    Само да предупретя, че нямам наистина подобни чувства, почти, и че скоро няма да везма ножа и да проверя колко е остър върху китката си.
  • Изключително силен стих,Дилянче!!!Поздрав!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...