16.02.2008 г., 12:46

Последни думи

803 0 4

Последни думи

 

Животът ми е просто черна бездна.

Ти знаеш, толкова е тъмно.

А ме задушава, не дишам.

Държи ме и затяга хватката си,

отнемайки всяка капка мой живот.

 

Ако откъсна ръцете ти и откъсна краката ти,

би ли все още ме обичал, въпреки това?

Ако си на предела и се измъчваш,

разкъсван и разиграван...

Би ли все още ме обичал, въпреки това?

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само четири стени от самота.

Безсилен да избягаш,

хванат в смъртност

на онова, което някога наричах живот.

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само разрушения от лед.

Безсилен да се стоплиш сам,

когато си хванат в смъртността,

наричана от хората живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направих го, защото моят стил е малко мрачен и вече не веднъж съм получалава доста неприятни съобщения като - "Недей така!" "Всичко, ще се оправи."

    А веднаж написах едно стихче "Сбогом" и хората си помислиха, че ще умирам и черз това стихотворение се сбогувах с приятелите си.

    Омръзна ми от подобни съобщения и почнах вече да давам предупреждения.
  • Пояснението беше необходимо!Поздравления за творбата!
  • Благодаря за мнението ти.

    Само да предупретя, че нямам наистина подобни чувства, почти, и че скоро няма да везма ножа и да проверя колко е остър върху китката си.
  • Изключително силен стих,Дилянче!!!Поздрав!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...