16.02.2008 г., 12:46

Последни думи

801 0 4

Последни думи

 

Животът ми е просто черна бездна.

Ти знаеш, толкова е тъмно.

А ме задушава, не дишам.

Държи ме и затяга хватката си,

отнемайки всяка капка мой живот.

 

Ако откъсна ръцете ти и откъсна краката ти,

би ли все още ме обичал, въпреки това?

Ако си на предела и се измъчваш,

разкъсван и разиграван...

Би ли все още ме обичал, въпреки това?

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само четири стени от самота.

Безсилен да избягаш,

хванат в смъртност

на онова, което някога наричах живот.

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само разрушения от лед.

Безсилен да се стоплиш сам,

когато си хванат в смъртността,

наричана от хората живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направих го, защото моят стил е малко мрачен и вече не веднъж съм получалава доста неприятни съобщения като - "Недей така!" "Всичко, ще се оправи."

    А веднаж написах едно стихче "Сбогом" и хората си помислиха, че ще умирам и черз това стихотворение се сбогувах с приятелите си.

    Омръзна ми от подобни съобщения и почнах вече да давам предупреждения.
  • Пояснението беше необходимо!Поздравления за творбата!
  • Благодаря за мнението ти.

    Само да предупретя, че нямам наистина подобни чувства, почти, и че скоро няма да везма ножа и да проверя колко е остър върху китката си.
  • Изключително силен стих,Дилянче!!!Поздрав!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...