Feb 16, 2008, 12:46 PM

Последни думи

802 0 4

Последни думи

 

Животът ми е просто черна бездна.

Ти знаеш, толкова е тъмно.

А ме задушава, не дишам.

Държи ме и затяга хватката си,

отнемайки всяка капка мой живот.

 

Ако откъсна ръцете ти и откъсна краката ти,

би ли все още ме обичал, въпреки това?

Ако си на предела и се измъчваш,

разкъсван и разиграван...

Би ли все още ме обичал, въпреки това?

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само четири стени от самота.

Безсилен да избягаш,

хванат в смъртност

на онова, което някога наричах живот.

 

Няма любов, нито щастлив край.

Само разрушения от лед.

Безсилен да се стоплиш сам,

когато си хванат в смъртността,

наричана от хората живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направих го, защото моят стил е малко мрачен и вече не веднъж съм получалава доста неприятни съобщения като - "Недей така!" "Всичко, ще се оправи."

    А веднаж написах едно стихче "Сбогом" и хората си помислиха, че ще умирам и черз това стихотворение се сбогувах с приятелите си.

    Омръзна ми от подобни съобщения и почнах вече да давам предупреждения.
  • Пояснението беше необходимо!Поздравления за творбата!
  • Благодаря за мнението ти.

    Само да предупретя, че нямам наистина подобни чувства, почти, и че скоро няма да везма ножа и да проверя колко е остър върху китката си.
  • Изключително силен стих,Дилянче!!!Поздрав!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....