27 may 2007, 9:29

Последни думи от последна душа

  Poesía
742 0 3
Тя седеше в онази вана,
в размисли потънала почти,
а до нея пълна с вино кана,
подканваща "Пий! Умри и се спаси!"

Така пиеше тя сама,
с крака, свити във ваната пълна,
с облегната на тях ръка,
гледаше бавно падащата вода.

Размишляваше за това, какво е било
и стигна до извода безполезен,
че в сравнение с това, какво е дошло
нищото е повече и споменът е болезнен.

Гледаше тихо прозрачните капки
с тъжни, но вече изплакани очи,
а до нея изписаните куп тетрадки,
пълни с това, което я отвътре руши.

За момент обърна ръката побеляла
и белези по нея много се разкриха.
На тази ръка - милост не видяла,
белезите с думи се покриха.

"Без да те обиждам, животе мой,
ако умра, виновен ще си ти!
Защото в любов не намерих покой,
а "твоето момче" не искаше да ме спаси!

Затова гледам тази кана,
търся спасение във нея,
защото надеждата последна е заклана
и кръв от ЛЮБОВ тече по нейната алея!

Но ще се спася, прости,
с думи, безполезни, може би,
но знам, че ако той се усети,
животът мой ще продължи!

Ако това не стане, разбери,
че спасение няма за мен!
Тогава ти в Ада ме търси
Чао... И целувки от мен!!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....