Последни думи от последна душа
в размисли потънала почти,
а до нея пълна с вино кана,
подканваща "Пий! Умри и се спаси!"
Така пиеше тя сама,
с крака, свити във ваната пълна,
с облегната на тях ръка,
гледаше бавно падащата вода.
Размишляваше за това, какво е било
и стигна до извода безполезен,
че в сравнение с това, какво е дошло
нищото е повече и споменът е болезнен.
Гледаше тихо прозрачните капки
с тъжни, но вече изплакани очи,
а до нея изписаните куп тетрадки,
пълни с това, което я отвътре руши.
За момент обърна ръката побеляла
и белези по нея много се разкриха.
На тази ръка - милост не видяла,
белезите с думи се покриха.
"Без да те обиждам, животе мой,
ако умра, виновен ще си ти!
Защото в любов не намерих покой,
а "твоето момче" не искаше да ме спаси!
Затова гледам тази кана,
търся спасение във нея,
защото надеждата последна е заклана
и кръв от ЛЮБОВ тече по нейната алея!
Но ще се спася, прости,
с думи, безполезни, може би,
но знам, че ако той се усети,
животът мой ще продължи!
Ако това не стане, разбери,
че спасение няма за мен!
Тогава ти в Ада ме търси
Чао... И целувки от мен!!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
