3 oct 2006, 13:33

ПОСЛЕДНИ СЛЕДИ

  Poesía
831 0 1

Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.

А е тъй студена и тъжна есента
със всичките си пастелни цветове.
Отпускам се,опряла длани във пръстта,
заровила в калта ръце!

Тук са запечатани твоите последни следи
и те са единствения ми спомен за теб.
От очите ми отронват се сълзи
и падат като късчета разчупен лед!

Последно сбогом!Последно прости!
Отиде си във този ден от мене ти!
Отлетяха като птици моите мечти,
а есента дъждовна се готви да заспи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...