Oct 3, 2006, 1:33 PM

ПОСЛЕДНИ СЛЕДИ

  Poetry
832 0 1

Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.

А е тъй студена и тъжна есента
със всичките си пастелни цветове.
Отпускам се,опряла длани във пръстта,
заровила в калта ръце!

Тук са запечатани твоите последни следи
и те са единствения ми спомен за теб.
От очите ми отронват се сълзи
и падат като късчета разчупен лед!

Последно сбогом!Последно прости!
Отиде си във този ден от мене ти!
Отлетяха като птици моите мечти,
а есента дъждовна се готви да заспи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...