Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.

А е тъй студена и тъжна есента
със всичките си пастелни цветове.
Отпускам се,опряла длани във пръстта,
заровила в калта ръце!

Тук са запечатани твоите последни следи
и те са единствения ми спомен за теб.
От очите ми отронват се сълзи
и падат като късчета разчупен лед!

Последно сбогом!Последно прости!
Отиде си във този ден от мене ти!
Отлетяха като птици моите мечти,
а есента дъждовна се готви да заспи!