Снегът бързо се натрупа,

вият виелиците силни.

Тази зима не престана,

седем и  десет още ли години.

И на таз` планета заледена

ядрото вкаменено

своите пулсации затихна,

усети как умира, тъй студено.

Но изведнъж се облачната пелена пропука,

светлина достигна страдащата леденина.

Живот отново в нея вдъха,

разцъфтя в зеленина.

И тез` лъчи, тъй нежни,

с крехките си допир, топлина

през кората си ги тя пропусна,

съживиха нейната душа.

Единствено те успяха.

Лъчите нежни, светлина.

Изгубя ли ги - по дяволите - ще умра!