Снегът бързо се натрупа,
вият виелиците силни.
Тази зима не престана,
седем и десет още ли години.
И на таз` планета заледена
ядрото вкаменено
своите пулсации затихна,
усети как умира, тъй студено.
Но изведнъж се облачната пелена пропука,
светлина достигна страдащата леденина.
Живот отново в нея вдъха,
разцъфтя в зеленина.
И тез` лъчи, тъй нежни,
с крехките си допир, топлина
през кората си ги тя пропусна,
съживиха нейната душа.
Единствено те успяха.
Лъчите нежни, светлина.
Изгубя ли ги - по дяволите - ще умра!
© Божидар Лазаров All rights reserved.