17 jul 2020, 17:26

Последния влак

  Poesía
906 0 0

 

В този безразлично жесток свят

върлуват продажни подлоги.

Охотно слугуват на стар и на млад

щом плаща достатъчно много.

 

Аз не съм част от такъв свят,

за странници няма място в него.

С обич и чест той не е богат,

дори липсват в неговата подредба.

 

Отдавна сакура в нощния мрак

търся окован от празни листа

в очакване на последния влак,

в който за всички се пазят места...

 

Винаги той е незнайно намръщен

и не знаем колко пълен ще отпътува.

Последната гара е за всички еднаква

откакто свят на земята светува.

 

А след нас на пероните ще останат

безброй недогоряли вощеници

и стъпкани букети от убити цветя

сред захвърлени огризки от пици...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...