17 jul 2020, 17:26

Последния влак

  Poesía
904 0 0

 

В този безразлично жесток свят

върлуват продажни подлоги.

Охотно слугуват на стар и на млад

щом плаща достатъчно много.

 

Аз не съм част от такъв свят,

за странници няма място в него.

С обич и чест той не е богат,

дори липсват в неговата подредба.

 

Отдавна сакура в нощния мрак

търся окован от празни листа

в очакване на последния влак,

в който за всички се пазят места...

 

Винаги той е незнайно намръщен

и не знаем колко пълен ще отпътува.

Последната гара е за всички еднаква

откакто свят на земята светува.

 

А след нас на пероните ще останат

безброй недогоряли вощеници

и стъпкани букети от убити цветя

сред захвърлени огризки от пици...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...