17.07.2020 г., 17:26

Последния влак

894 0 0

 

В този безразлично жесток свят

върлуват продажни подлоги.

Охотно слугуват на стар и на млад

щом плаща достатъчно много.

 

Аз не съм част от такъв свят,

за странници няма място в него.

С обич и чест той не е богат,

дори липсват в неговата подредба.

 

Отдавна сакура в нощния мрак

търся окован от празни листа

в очакване на последния влак,

в който за всички се пазят места...

 

Винаги той е незнайно намръщен

и не знаем колко пълен ще отпътува.

Последната гара е за всички еднаква

откакто свят на земята светува.

 

А след нас на пероните ще останат

безброй недогоряли вощеници

и стъпкани букети от убити цветя

сред захвърлени огризки от пици...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...