Jul 17, 2020, 5:26 PM

Последния влак

  Poetry
895 0 0

 

В този безразлично жесток свят

върлуват продажни подлоги.

Охотно слугуват на стар и на млад

щом плаща достатъчно много.

 

Аз не съм част от такъв свят,

за странници няма място в него.

С обич и чест той не е богат,

дори липсват в неговата подредба.

 

Отдавна сакура в нощния мрак

търся окован от празни листа

в очакване на последния влак,

в който за всички се пазят места...

 

Винаги той е незнайно намръщен

и не знаем колко пълен ще отпътува.

Последната гара е за всички еднаква

откакто свят на земята светува.

 

А след нас на пероните ще останат

безброй недогоряли вощеници

и стъпкани букети от убити цветя

сред захвърлени огризки от пици...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...