17 июл. 2020 г., 17:26

Последния влак

907 0 0

 

В този безразлично жесток свят

върлуват продажни подлоги.

Охотно слугуват на стар и на млад

щом плаща достатъчно много.

 

Аз не съм част от такъв свят,

за странници няма място в него.

С обич и чест той не е богат,

дори липсват в неговата подредба.

 

Отдавна сакура в нощния мрак

търся окован от празни листа

в очакване на последния влак,

в който за всички се пазят места...

 

Винаги той е незнайно намръщен

и не знаем колко пълен ще отпътува.

Последната гара е за всички еднаква

откакто свят на земята светува.

 

А след нас на пероните ще останат

безброй недогоряли вощеници

и стъпкани букети от убити цветя

сред захвърлени огризки от пици...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...