26 nov 2017, 20:54

Последният 

  Poesía » De amor
492 2 13

Последният ме направи щастлива.
Дори и аз за мъничко повярвах,
че той ще ми даде перспектива
за възможността да те забравя.

Последният ме отведе в небесата
и погледнах надолу с пълно сърце,
но едничкото, което видях на Земята,
беше само твоето засмяно лице.

Последният ме обгърна с целувки.
Тях използвах за самозащита.
Но душата ги прие за преструвки,
спомняйки си твоите без да пита.

Последният ме обичаше до полуда,
но аз не му отвърнах със същото.
Разбрах, че отново съм в заблуда,
а тя от години насам ми е присъща.

Последният за кратко ме измъкна
от дупката, в която дотогава виреех.
Но и той като останалите изтъкна,
че по този начин не ще живее.

Защото и последният не беше теб.
Както изглежда, те търся във всеки.
А ти дори да си до болка свиреп,
аз ще продължа да те обичам вовеки

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сякаш има моментни прозрения.. 😃 Благодаря, Калине!
  • Силно и истинско! Дано Той е осъзнал какъв късметлия е!
  • Да, удивително нещо е любовта.
    Сила и слабост в едно..
    И единственият смисъл..
  • "...аз ще продължа да те обичам вовеки." Няма такава сила, като любовта!
  • Страхотен поетичен коментар, Гавраиле!
    Благодаря и за прозорливостта в него!
  • Така е
    свирепите ги обичат
    во век
    ние смирените
    да бъдем
    нащрек.
  • Сърдечно ти благодаря, Веси!
  • Силен стих, Биби! Поздравления!
  • Прав си, Влади. Истинската любов не познава граници.
    Благодаря ти!
  • Много категоричност и болка има във финалния стих! Но нали такава е и истинската любов? Поздравления!
  • Благодаря ви, прекрасни! За посещението и позитивната енергия!
    Бъдете единствени!
  • Прекрасно!
  • Гледай само напред! Хареса ми!
Propuestas
: ??:??