26.11.2017 г., 20:54

Последният

899 2 12

Последният ме направи щастлива.
Дори и аз за мъничко повярвах,
че той ще ми даде перспектива
за възможността да те забравя.

Последният ме отведе в небесата
и погледнах надолу с пълно сърце,
но едничкото, което видях на Земята,
беше само твоето засмяно лице.

Последният ме обгърна с целувки.
Тях използвах за самозащита.
Но душата ги прие за преструвки,
спомняйки си твоите без да пита.

Последният ме обичаше до полуда,
но аз не му отвърнах със същото.
Разбрах, че отново съм в заблуда,
а тя от години насам ми е присъща.

Последният за кратко ме измъкна
от дупката, в която дотогава виреех.
Но и той като останалите изтъкна,
че по този начин не ще живее.

Защото и последният не беше теб.
Както изглежда, те търся във всеки.
А ти дори да си до болка свиреп,
аз ще продължа да те обичам вовеки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш има моментни прозрения.. 😃 Благодаря, Калине!
  • Силно и истинско! Дано Той е осъзнал какъв късметлия е!
  • Да, удивително нещо е любовта.
    Сила и слабост в едно..
    И единственият смисъл..
  • "...аз ще продължа да те обичам вовеки." Няма такава сила, като любовта!
  • Страхотен поетичен коментар, Гавраиле!
    Благодаря и за прозорливостта в него!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...