Nov 26, 2017, 8:54 PM

Последният

  Poetry » Love
900 2 12

Последният ме направи щастлива.
Дори и аз за мъничко повярвах,
че той ще ми даде перспектива
за възможността да те забравя.

Последният ме отведе в небесата
и погледнах надолу с пълно сърце,
но едничкото, което видях на Земята,
беше само твоето засмяно лице.

Последният ме обгърна с целувки.
Тях използвах за самозащита.
Но душата ги прие за преструвки,
спомняйки си твоите без да пита.

Последният ме обичаше до полуда,
но аз не му отвърнах със същото.
Разбрах, че отново съм в заблуда,
а тя от години насам ми е присъща.

Последният за кратко ме измъкна
от дупката, в която дотогава виреех.
Но и той като останалите изтъкна,
че по този начин не ще живее.

Защото и последният не беше теб.
Както изглежда, те търся във всеки.
А ти дори да си до болка свиреп,
аз ще продължа да те обичам вовеки

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякаш има моментни прозрения.. 😃 Благодаря, Калине!
  • Силно и истинско! Дано Той е осъзнал какъв късметлия е!
  • Да, удивително нещо е любовта.
    Сила и слабост в едно..
    И единственият смисъл..
  • "...аз ще продължа да те обичам вовеки." Няма такава сила, като любовта!
  • Страхотен поетичен коментар, Гавраиле!
    Благодаря и за прозорливостта в него!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...