Една неписана история,
една монета с две лица –
ти бе последният, с когото съм била.
Една въздишка, после нежен зов
към тръпката, която съм си взимала
търсейки най-силната любов
и вярвайки, че с тебе съм я имала.
Измама е било и куха страст –
повярвах на актьор от класа...
Ядосвам се на тъпото ми “аз” –
сърцето ми не може да миряса!
Наивност пуста вените изпълва,
дали не съм така родена?!
Устата ти лъжите бълва
и ето ме сега изпепелена...
Не искам да съм слаба и ранима,
затуй споделям болката във стих
вярвайки, че силна обич има,
но питам се къде сгреших...
© Стефани Лаврева Todos los derechos reservados