Една неписана история,

една монета с две лица –

ти бе последният, с когото съм била.

Една въздишка, после нежен зов

към тръпката, която съм си взимала

търсейки най-силната любов

и вярвайки, че с тебе съм я имала.

Измама е било и куха страст –

повярвах на актьор от класа...

Ядосвам се на тъпото ми “аз” –

сърцето ми не може да миряса!

Наивност пуста вените изпълва,

дали не съм така родена?!

Устата ти лъжите бълва

и ето ме сега изпепелена...

Не искам да съм слаба и ранима,

затуй споделям болката във стих

вярвайки, че силна обич има,

но питам се къде сгреших...