Последният акорд
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната…
„Лунната соната” – Д.Дамянов
Последният акорд си бе разстрел,
умря със него вятърът вълшебен,
а с шепота си беше той отнел
желания за пътища към бездни.
Последният акорд бе... тишина,
след него занемя дори щурецът,
а той бе композирал песента,
аз в ритъма ù толкоз тихо кретах.
Последният акорд посипа с прах
зеници, зажаднели за светулки,
а аз от него мигом остарях,
душата ми дори се разкуцука.
Последният акорд – последен вик
и вопъл, и стенание, и мисъл.
Дали чрез него сам не преоткрих,
че вече от живота съм отписан?
Последният акорд – зловещи танц
с оная, със косата острокръвна.
Дали не се предадох, Боже, сам,
или това е участ?
Е, аз тръгвам!
© Илко Карайчев Todos los derechos reservados
на безкрайно дългото безлуние...
Разсипа се след него даже песента
която пишехме си с теб в бездумие.
Акорд последен... и съвсем без дъх
повдигаме над изгрева тъмата....
Ще изкатерим двамата и този връх -
след посления акорд на тишината...
Обичам те... И след този “последен“ акорд...