zefpet (Илко Карайчев)
40 612
28.06.2012 г., 15:58 ч.

Последният акорд 

  Поезия » Друга
992 0 17

Последният акорд

                                       

                                        В тази бяла лунна тишина

                                                     кой ли свири Лунната соната…

                                                    „Лунната соната” – Д.Дамянов

 

Последният акорд си бе разстрел,

умря със него вятърът вълшебен,

а с шепота си беше той отнел

желания за пътища към бездни.

 

Последният акорд бе... тишина,

след него занемя дори щурецът,

а той бе композирал песента,

аз в ритъма ù толкоз тихо кретах.

 

Последният акорд посипа с прах

зеници, зажаднели за светулки,

а аз от него мигом остарях,

душата ми дори се разкуцука.

 

Последният акорд – последен вик

и вопъл, и стенание, и мисъл.

Дали чрез него сам не преоткрих,

че вече от живота съм отписан?

 

Последният акорд – зловещи танц

с оная, със косата острокръвна.

Дали не се предадох, Боже, сам,

или това е участ?

Е, аз тръгвам!

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??