Последният акорд
Последният акорд
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната…
„Лунната соната” – Д.Дамянов
Последният акорд си бе разстрел,
умря със него вятърът вълшебен,
а с шепота си беше той отнел
желания за пътища към бездни.
Последният акорд бе... тишина,
след него занемя дори щурецът,
а той бе композирал песента,
аз в ритъма ù толкоз тихо кретах.
Последният акорд посипа с прах
зеници, зажаднели за светулки,
а аз от него мигом остарях,
душата ми дори се разкуцука.
Последният акорд – последен вик
и вопъл, и стенание, и мисъл.
Дали чрез него сам не преоткрих,
че вече от живота съм отписан?
Последният акорд – зловещи танц
с оная, със косата острокръвна.
Дали не се предадох, Боже, сам,
или това е участ?
Е, аз тръгвам!
© Илко Карайчев All rights reserved.
