31 ago 2024, 14:52

Последният ден на Август

  Poesía
305 1 0

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ

 

... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,

се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,

понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,

и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем,

взех да се радвам с чайките, поели в ачика – развъртели луд джурум,

и си вървя по пясъците бели – пустинник в Гоби, Тар и Къзълкум,

 

и за сафрид тропосвам вълнолома – и цял ден тегля празно чепаре,

денят до мен пътика, все по-тромав – пингвин, надянал моето сетре,

броим вълните с псето – помиярче, което за другарче, май, ме взе? –

как се наливаш с тази бира, старче? – като че ли ме пита, – без мезе,

и, делнали си две менте консерви, да се прекръстя трижди с "Отче наш!",

и да изчезна в своя тих септемврий след чайките над варненския плаж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...