28 jun 2019, 11:48

Последният поет

  Poesía
1.7K 28 20

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот,
морска болест телата люлее.
И превърнат съм просто на скот.
Този скот вместо мене живее.
Вместо мене той има мечти.
Вместо мене той люби жените.
Ала с него сме още на ти
и делим си поравно парите.
Върху кораба мъртво пиян
моят призрак - Поетът, бленува
на Холандец Летящ да е сам
и с поема света да рисува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Още нямам за себе си вест.
    Уж съм аз, но съм чуждо прозрение."

    Едно от състоянията агрегатни на поета
    в стремежа му към съвършена вечност.
    Душата на поета е комета
    избрала път в посока неизвестност.

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря ви, Бо, Живко. Трогнат съм от хубавите ви слова!
  • С това,, изтепа рибата". Адмирации. Класа.
  • "Още нямам за себе си вест.
    Уж съм аз, но съм чуждо прозрение"
    Кой ли не се е чувствал така? Много силен стих!
  • Страшно красиво , Vega ! Весели празници !

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...