Последният поет
Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот,
морска болест телата люлее.
И превърнат съм просто на скот.
Този скот вместо мене живее.
Вместо мене той има мечти.
Вместо мене той люби жените.
Ала с него сме още на ти
и делим си поравно парите.
Върху кораба мъртво пиян
моят призрак - Поетът, бленува
на Холандец Летящ да е сам
и с поема света да рисува.
© Младен Мисана All rights reserved.
