vega666 (Младен Мисана)
1547 14282
28.06.2019 г., 11:48 ч.

Последният поет 

  Поезия
1168 23 18

Беше мъртво вълнение днес.
Уж е суша, а мъртво вълнение.
Още нямам за себе си вест.
Уж съм аз, но съм чуждо прозрение.
Долу, в трюма на този живот,
морска болест телата люлее.
И превърнат съм просто на скот.
Този скот вместо мене живее.
Вместо мене той има мечти.
Вместо мене той люби жените.
Ала с него сме още на ти
и делим си поравно парите.
Върху кораба мъртво пиян
моят призрак - Поетът, бленува
на Холандец Летящ да е сам
и с поема света да рисува.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страшно красиво , Vega ! Весели празници !
  • Много замислящо и вдъхновяващо. Поздравления за силното стихотворение!
  • „Беше мъртво вълнение днес./Уж е суша, а мъртво вълнение.“ Да сме част от този свят може да е болезнено, но винаги - приключение и търсене на смисъл. „И превърнат съм просто на скот./Този скот вместо мене живее.“ Азът е друг, не се отъждествява със своите най-лоши емоции и преживявания, при това има и големи мечти: „моят призрак - Поетът, бленува/на Холандец Летящ да е сам/и с поема света да рисува“. Тъмнината, изгревът, светлината. Азът е изгряването на всеки нов ден, неповторим и различен ден, съграден от избори и случайности. Със самотата идват нови съмнения и възраждане. Метафорично описана същината на човека, и то по-точно, на поета - защото не всеки човек е готов да приеме самотата като извор на щастие, наред с другите радости, които може да предложи животът. Човек да е способен сред хаоса да търси себе си, това е страхотно. Хареса ми описанието на поета в това стихотворение. Всеки има мисия, и трябва да я следва без да се предава на съмненията, дори последен, да е поет!
  • Поетичен вопъл на терзаещата двойнственост в търсене на „аза”, а всъщност бягство от него, скриване в миражите на сътворения словесен свят, изпращайки оттам своя обвинителен акт към обезобразяващата действителност. Поетичният въртоп всмуква душата на поета, завърта я вихрено и я откъсва от нейната същност, оголвайки онази прокълнатост на стихията, с която поетичното светоусещане е готово да приеме битийността си. Блуждаенето върху пияния кораб на духа е предизвикано от опияняването от могъщата естетика на словесността, която внушава илюзорното усещане за преодоляване на нравствената загуба. Поезията е оставила знаците си по вековния си път и поетът ги следва. Но поезията със своите прозрения не извежда на пътя на познанието, а води през стелещата се философска мъгла само до очакването това да се случи, без да изяснява, защотото не е в състояние да го направи.
  • Феноменален стих! Шапка ти свалям!
  • Нерядко душата и тялото на Поета са разкъсани на две и това е може би най-голямото бедствие. В трюма на оскотелия ни живот тялото трябва да се грижи за своето оцеляване и първични нужди, а душата иска да лети на мачтата на мечтите като Летящия Холандец.
    Поздравления за неповторимата идея и реализацията й в чудесен стих, Приятелю!
  • Невероятно силно, метафорично описание на противоречивата, сложна човешка природа... Възхитена съм, Младене!
  • Изключителен замисъл, поднесен по един много вълнуващ начин! Силни аплодисменти, Младене!
  • Рисувай света с поеми, Младене!Рисувай за да докосваш и да оставяш следи!
    Поздравления за силния стих! И с най добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Радвам се, че имах възможност за предпремиера на този стих!
    "Последният поет" говори за другото "Аз" на човек, за онова кътче, което го наричат възлово съзнание, а някои стая за подреждане на съзнанието!
    Точно затова говори и мъртвото вълнение и скот!
    Алтернативната същност на човек, има много лица, поведение, норми, държание в унисон с Безсъзнателното!
    Хареса ми това лутане, между материята и извън нея, олицетворена в ролята на призрак-алтернативно"Аз"!
    Което извършва всички действия на лирическия!
    Изключителна поезия, връх в философията!
    Мога да ти се възхищавам Младене!
    Защото пишеш с такава стилистика и размах, който никой друг не може!
    👏👏👏
  • Прекрасен стих, уникални метафори и прозрения! Както мъртвото вълнение отнася всичко и имаш чувството, че това не си ти, че някой друг живее този живот! Поздравления, блестящо изпълнение!
  • Жесток текст...болезнен финал, макар и да звучи красиво. Поздравления, Младене!
  • Животът наистина не пита поетите, когато реши да се натряска до козирката! Даже и последният поет да си Младене, морската болест трудно ще те хване. Пази се обаче от мъртвото вълнение. Поздравления за стиха!
  • Хареса ми, интересно е. И достатъчно познато като усещане.
  • Черно и бяло в нас се преплитат, хареса ми! Поздрави, Младене!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Няма ли на хоризонта земя, пък да видим кой ще си стъпи на краката?!
    Много интересен стих!
  • Много ми хареса, поздравявам те !
Предложения
: ??:??