svetlitschka (Светличка)
554 4783
13 jul 2020, 11:46  

Последният тласък 

  Poesía
730 4 12

Пътят внезапно ли свърши

или катери небето?

Вятърът клоните кърши

и ги премята в полето.

 

Полетът сменя посоки,

блъска безмилостно всичко,

вихърът вдига високо

непреклонения ничком.

 

Поривът спуска се косо

над разпилял се добитък,

гони пастирчето босо

стадото, псува сърдито.

 

Повеят срина стобори,

бързо градени на пясък...

Жадни за нови простори

яхват последния тласък.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се да споделя с вас емоциите си, Дени, Иржи! 💖
  • Хубави природни картини рисуваш, Светличка! От всяко преживяване правиш поезия!
  • Харесах стихотворението, но най-вече финала ти, Светулке!
  • Много се радвам, че въздейства по този начин, Niki! Всички за нея копнеем.
  • Път-полет-порив,повей!
    Свободата е нишката в контура на времето!
    Поздрави,Светулке!
  • Благодаря за харесването и много вдъхновение!
  • !!! Поздрави!
  • Благодаря, Стойчо! Бях високо в Балкана , в Селци, и вятърът бръснеше всичко по пътя си. 🌬
  • Много лиричен пейзаж, който внушава и силен подтекст!
    Поздравления, Светулка!
  • Благодаря, Силве.Нещо подобно преживях преди написването.
    Благодаря, Георги.
  • Хубаво.
  • Светулче, стихотворението ти ме повлече в планината, където облаците стоят като шапка на главата ми, в едно забравено селце, на някаква висока ливада. Четях и гледах как вятъра люшка стари, дървени, постройки, провира се ниско през високата трева и оставя следи. Усещане е стихотворението ти.
Propuestas
: ??:??