Jul 13, 2020, 11:46 AM  

Последният тласък

  Poetry
939 4 12

Пътят внезапно ли свърши

или катери небето?

Вятърът клоните кърши

и ги премята в полето.

 

Полетът сменя посоки,

блъска безмилостно всичко,

вихърът вдига високо

непреклонения ничком.

 

Поривът спуска се косо

над разпилял се добитък,

гони пастирчето босо

стадото, псува сърдито.

 

Повеят срина стобори,

бързо градени на пясък...

Жадни за нови простори

яхват последния тласък.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се да споделя с вас емоциите си, Дени, Иржи! 💖
  • Хубави природни картини рисуваш, Светличка! От всяко преживяване правиш поезия!
  • Харесах стихотворението, но най-вече финала ти, Светулке!
  • Много се радвам, че въздейства по този начин, Niki! Всички за нея копнеем.
  • Път-полет-порив,повей!
    Свободата е нишката в контура на времето!
    Поздрави,Светулке!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...