13.07.2020 г., 11:46  

Последният тласък

938 4 12

Пътят внезапно ли свърши

или катери небето?

Вятърът клоните кърши

и ги премята в полето.

 

Полетът сменя посоки,

блъска безмилостно всичко,

вихърът вдига високо

непреклонения ничком.

 

Поривът спуска се косо

над разпилял се добитък,

гони пастирчето босо

стадото, псува сърдито.

 

Повеят срина стобори,

бързо градени на пясък...

Жадни за нови простори

яхват последния тласък.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се да споделя с вас емоциите си, Дени, Иржи! 💖
  • Хубави природни картини рисуваш, Светличка! От всяко преживяване правиш поезия!
  • Харесах стихотворението, но най-вече финала ти, Светулке!
  • Много се радвам, че въздейства по този начин, Niki! Всички за нея копнеем.
  • Път-полет-порив,повей!
    Свободата е нишката в контура на времето!
    Поздрави,Светулке!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...