13 ago 2007, 11:16

Последният залез

  Poesía
1K 0 11
Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници...
Безмилостно чайките викат по вятъра,
а някъде някой целува
звездите
по босите бледи нозе. И е жадно.
Сред толкова сол неизпита....
Небето е жарко все още
 и блудно.
А облаци диплести порят снагата му.
Зловещо и Златно...
Ужасно и Чудно.
Дамгосана страст по телата ни.
И мирис на плачещи пясъци рони се
в душите ни търсещи пристан.
Последният залез на лятото помни се,
тъй както и  първият изгрев.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...