Стопената нежност на лятото плава със кораби бели към залеза. И тихо вълните за обич припяват, през шепот на тъжни удавници... Безмилостно чайките викат по вятъра, а някъде някой целува звездите по босите бледи нозе. И е жадно. Сред толкова сол неизпита.... Небето е жарко все още и блудно. А облаци диплести порят снагата му. Зловещо и Златно... Ужасно и Чудно. Дамгосана страст по телата ни. И мирис на плачещи пясъци рони се в душите ни търсещи пристан. Последният залез на лятото помни се, тъй както и първият изгрев.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Уникална си,Кате!!!