Aug 13, 2007, 11:16 AM

Последният залез

  Poetry
1.1K 0 11
Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници...
Безмилостно чайките викат по вятъра,
а някъде някой целува
звездите
по босите бледи нозе. И е жадно.
Сред толкова сол неизпита....
Небето е жарко все още
 и блудно.
А облаци диплести порят снагата му.
Зловещо и Златно...
Ужасно и Чудно.
Дамгосана страст по телата ни.
И мирис на плачещи пясъци рони се
в душите ни търсещи пристан.
Последният залез на лятото помни се,
тъй както и  първият изгрев.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...