Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници...
Безмилостно чайките викат по вятъра,
а някъде някой целува
звездите
по босите бледи нозе. И е жадно.
Сред толкова сол неизпита....
Небето е жарко все още
и блудно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up