Последният залез
Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници...
Безмилостно чайките викат по вятъра,
а някъде някой целува
звездите
по босите бледи нозе. И е жадно.
Сред толкова сол неизпита....
Небето е жарко все още
и блудно.
А облаци диплести порят снагата му.
Зловещо и Златно...
Ужасно и Чудно.
Дамгосана страст по телата ни.
И мирис на плачещи пясъци рони се
в душите ни търсещи пристан.
Последният залез на лятото помни се,
тъй както и първият изгрев.
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници...
Безмилостно чайките викат по вятъра,
а някъде някой целува
звездите
по босите бледи нозе. И е жадно.
Сред толкова сол неизпита....
Небето е жарко все още
и блудно.
А облаци диплести порят снагата му.
Зловещо и Златно...
Ужасно и Чудно.
Дамгосана страст по телата ни.
И мирис на плачещи пясъци рони се
в душите ни търсещи пристан.
Последният залез на лятото помни се,
тъй както и първият изгрев.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
