2 dic 2010, 23:48

Последният залез

  Poesía » Otra
676 0 0

На студения плаж сред човешки боклуци сред пепел и прах

На мъгливия бряг пристан последен за уморени тела

Отворих очи

След битки печелих и губех проливах и своя и чуждата кръв

победите нижех на меча с мрака пропит

Отворих очи

Стъпки в безкрая - заглъхват

вятърът виеше в здрача червена луна като кръв

бавно изтичаше от нямото тяло

Отворих очи

ужасът на вратата ми хлопаше

ръка се протегна към студена стомана

слети в едно те нивга не губеха

Отворих очи

на плажа студен

Отворих очи в кървава локва лежах

последният залез угасваше

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...