2.12.2010 г., 23:48

Последният залез

674 0 0

На студения плаж сред човешки боклуци сред пепел и прах

На мъгливия бряг пристан последен за уморени тела

Отворих очи

След битки печелих и губех проливах и своя и чуждата кръв

победите нижех на меча с мрака пропит

Отворих очи

Стъпки в безкрая - заглъхват

вятърът виеше в здрача червена луна като кръв

бавно изтичаше от нямото тяло

Отворих очи

ужасът на вратата ми хлопаше

ръка се протегна към студена стомана

слети в едно те нивга не губеха

Отворих очи

на плажа студен

Отворих очи в кървава локва лежах

последният залез угасваше

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карлос Димостракиос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...