2 дек. 2010 г., 23:48

Последният залез

679 0 0

На студения плаж сред човешки боклуци сред пепел и прах

На мъгливия бряг пристан последен за уморени тела

Отворих очи

След битки печелих и губех проливах и своя и чуждата кръв

победите нижех на меча с мрака пропит

Отворих очи

Стъпки в безкрая - заглъхват

вятърът виеше в здрача червена луна като кръв

бавно изтичаше от нямото тяло

Отворих очи

ужасът на вратата ми хлопаше

ръка се протегна към студена стомана

слети в едно те нивга не губеха

Отворих очи

на плажа студен

Отворих очи в кървава локва лежах

последният залез угасваше

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...