Последно
Денят е... като морга,
от бездушие мъртъв.
В него ти и аз -
нецелунати устни.
От тежест
притихнал е вятъра.
Бакърена хладност!
Китарите спят,
забравили струните.
По клавишите
на клавиатурата
размиват се думите.
Кръг без ръце.
Мъже шепнат ми нежности,
танцувайки блус...!
(далече, само в мислите имам те)
Нощта е сакрална!
Алкохолът сетивата ми пие.
Капакът на времето
бавно затваря ме!
А навън се разсъмва...
Утро е!
Ще ме стопли ли изгрева?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados
