19 ago 2008, 21:44

Последно

Poesía » De amor

727 0 1

Последната дума е казана вече...

Последно горчивата чаша изпих...

Но ти... не, не страдай за мене, човече!

Със тебе отново да бъда...?!

Не бих!

Последната ласка отдавна забравих.

Последната грубост дори ти простих,

в архива на свойто сърце те оставих

и с мъката моя от там те изтрих.

Сега си отивам... Недей да ме спираш...

за двама ни тоз е последният ден...

Прощавам ти всичко. Недей да униваш...

и последният спомен да е болка за мен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

прошка и болка...и тъжно, и хубаво...

2008-08-20T00:44:16+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0