Aug 19, 2008, 9:44 PM

Последно

  Poetry » Love
725 0 1
Последната дума е казана вече...
Последно горчивата чаша изпих...
Но ти... не, не страдай за мене, човече!
Със тебе отново да бъда...?!
Не бих!
Последната ласка отдавна забравих.
Последната грубост дори ти простих,
в архива на свойто сърце те оставих
и с мъката моя от там те изтрих.
Сега си отивам... Недей да ме спираш...
за двама ни тоз е последният ден...
Прощавам ти всичко. Недей да униваш...
и последният спомен да е болка за мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...