Последната дума е казана вече...
Последно горчивата чаша изпих...
Но ти... не, не страдай за мене, човече!
Със тебе отново да бъда...?!
Не бих!
Последната ласка отдавна забравих.
Последната грубост дори ти простих,
в архива на свойто сърце те оставих
и с мъката моя от там те изтрих.
Сега си отивам... Недей да ме спираш...
за двама ни тоз е последният ден...
Прощавам ти всичко. Недей да униваш...
и последният спомен да е болка за мен!!!
© Красимира Касабова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
