10 jul 2008, 17:35

Последно 

  Poesía
1578 0 15

Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.

От пътища трънливи краката си издрах

и не спират и до днес да ме болят.

В ръцете уловените въздишки

са само спомен, от който сълзите ми кървят.

Очите си затварям и от болката

признавам, че ме е страх.

В дълбокото се взирах.

Събирах миди със надежда бисер да открия,

ала само тиня в тях открих.

Раздавах с пълни шепи доброта,

а много злоба във усмивки аз познах.

Сърцето си изпразвам от ненужности

и пренареждам с обич всичките беди.

На тях е нужна само любовта ми,

за да ме водят в последните следи.

Така, пречистена от всички грехове,

ще се предам в прегръдката на

Неговите, единствени ръце.


 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??