face04 (Таня Кирилова)
163 3746
10.07.2008 г., 17:35 ч.

Последно 

  Поезия
1679 0 15

Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.

От пътища трънливи краката си издрах

и не спират и до днес да ме болят.

В ръцете уловените въздишки

са само спомен, от който сълзите ми кървят.

Очите си затварям и от болката

признавам, че ме е страх.

В дълбокото се взирах.

Събирах миди със надежда бисер да открия,

ала само тиня в тях открих.

Раздавах с пълни шепи доброта,

а много злоба във усмивки аз познах.

Сърцето си изпразвам от ненужности

и пренареждам с обич всичките беди.

На тях е нужна само любовта ми,

за да ме водят в последните следи.

Така, пречистена от всички грехове,

ще се предам в прегръдката на

Неговите, единствени ръце.


 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??