27 mar 2017, 0:30

Последно

  Poesía
1K 12 13

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.

И няма нищичко със себе си да взема,
освен единствен образ на жена.
Едно дете - портрет на ангел звезден,
извезан от неземна светлина.

С най-фината - божествена усмивка. -
Икона осветена от самия Бог.
На скулптор съвършената отливка
в предверие на ада бързоног.

Приижда вечността и ме обгръща.
В подножието на сребристата вълна
за сетен път невинно те прегръщам,
любима моя и дете-жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисията продължава, слава Богу! Поздрави за чудесния стих!
  • !!!
  • Любов и нежност струи от този стих! Завладя ме!
  • Къде си се разбързал? Стой тук и ни пиши хубави стихове. Поздрави за този!
  • "И няма нищичко със себе си да взема,
    освен единствен образ на жена.
    Едно дете - портрет на ангел звезден,
    извезан от неземна светлина."
    Адмирации за стиха ти, Младене!
    Добавям в любими!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...