27 mar 2017, 0:30

Последно

  Poesía
1K 12 13

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.

И няма нищичко със себе си да взема,
освен единствен образ на жена.
Едно дете - портрет на ангел звезден,
извезан от неземна светлина.

С най-фината - божествена усмивка. -
Икона осветена от самия Бог.
На скулптор съвършената отливка
в предверие на ада бързоног.

Приижда вечността и ме обгръща.
В подножието на сребристата вълна
за сетен път невинно те прегръщам,
любима моя и дете-жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисията продължава, слава Богу! Поздрави за чудесния стих!
  • !!!
  • Любов и нежност струи от този стих! Завладя ме!
  • Къде си се разбързал? Стой тук и ни пиши хубави стихове. Поздрави за този!
  • "И няма нищичко със себе си да взема,
    освен единствен образ на жена.
    Едно дете - портрет на ангел звезден,
    извезан от неземна светлина."
    Адмирации за стиха ти, Младене!
    Добавям в любими!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...