27.03.2017 г., 0:30 ч.

Последно 

  Поезия
793 12 14

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.

И няма нищичко със себе си да взема,
освен единствен образ на жена.
Едно дете - портрет на ангел звезден,
извезан от неземна светлина.

С най-фината - божествена усмивка. -
Икона осветена от самия Бог.
На скулптор съвършената отливка
в предверие на ада бързоног.

Приижда вечността и ме обгръща.
В подножието на сребристата вълна
за сетен път невинно те прегръщам,
любима моя и дете-жена!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисията продължава, слава Богу! Поздрави за чудесния стих!
  • !!!
  • Любов и нежност струи от този стих! Завладя ме!
  • Много извисено и фино написано стихотворение, което философски достига до сетивата на читателя, а финалът е едно искрено признание и може би обяснение, в какво нека всеки сам усети:
    "Приижда вечността и ме обгръща.
    В подножието на сребристата вълна
    за сетен път невинно те прегръщам,
    любима моя и дете-жена!"
    Поздравления за прекрасното произведение, Приятелю! В Любими!
  • Къде си се разбързал? Стой тук и ни пиши хубави стихове. Поздрави за този!
  • "И няма нищичко със себе си да взема,
    освен единствен образ на жена.
    Едно дете - портрет на ангел звезден,
    извезан от неземна светлина."
    Адмирации за стиха ти, Младене!
    Добавям в любими!
  • Нещо много бързаш, имаш още толкова дела да свършиш на земята! Поздрави!
  • Имаш още мисии на земята, Младене!
    Прави и усвояват добрите мисии и ще бъдеш
    блажен! Поздрави!
  • Ти си цял скулптор Младен, така хубаво си го отлял, впечатляващо...тече от сърцето.Но разбира се не мога да се съглася с първият ред Не се знае...Не се знае.Много си се разбързал нещо ние не те пускаме да отлетиш.Друг решава.Поздрав!
  • След себе си ще вземеш гехът ако го имаш,ще носиш на рамо и делата що си вършил на земята.Х.ареса ми.Видението извън земята е реалност стига да си свършим работата на земята
  • Не си я изпълнил мисията си Приятелю, повярвай ми, още ни трябваш!
  • Тук мъничко ще помълча.... Както обикновено пораждаш размисли ... за неизбежното, за най-важното, ако щеш дори за смисъла на живота... Благодаря ти за удоволствието, което ми достави с този стих, Младене!
  • Тази предопределеност,която внушава на читателя дълбок размисъл... Приземяване на небесното и одухотворяване на земните ни мисли,асоциира у мен нещата,които трябва да осмислим.Браво,Младен!Оставаш верен на кредото си!🐎
  • Сякаш имах нужда да прочета точно това, което си написал, Младене!
    Едно чудесно съчетание на прекрасна любовна лирика, с един дълбок, философски поглед към вечността която, всъщност е неизбежна! Благодаря!
    Приеми моят поздрав!
Предложения
: ??:??