Последно
Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема,
освен единствен образ на жена.
Едно дете - портрет на ангел звезден,
извезан от неземна светлина.
С най-фината - божествена усмивка. -
Икона осветена от самия Бог.
На скулптор съвършената отливка
в предверие на ада бързоног.
Приижда вечността и ме обгръща.
В подножието на сребристата вълна
за сетен път невинно те прегръщам,
любима моя и дете-жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
