Да се прощаваме. Защо? Не сме умрели!
На себе си май трябва да простя
за всичките тревоги преживени
и за мечтаните, несбъднати неща.
Да си простя, че не можах да те намеря.
Да се събудя и без страх да разбера,
че утрето е по-добро от вчера
и аз не ще съм вече толкова добра.
Да се прощаваме. Любов ще си потърсиш,
а аз ще трябва малко да поспра.
Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш
и ще ме имаш - пътеводна светлина.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados