7 mar 2007, 10:33

ПОСЛЕДНО

  Poesía
1.2K 0 10

 

 

Да се прощаваме. Защо? Не сме умрели!

На себе си май трябва да простя

за всичките тревоги преживени

и за мечтаните, несбъднати неща.

 

Да си простя, че не можах да те намеря.

Да се събудя и без страх да разбера,

че утрето е по-добро от вчера

и аз не ще съм вече толкова добра.

 

Да се прощаваме. Любов ще си потърсиш,

а аз ще трябва малко да поспра.

Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш

и ще ме имаш - пътеводна светлина.

 

 

Димитрия Чакова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятна си!
  • много хубави са стиховете ти, Дими!
  • Благодаря ви, приятели!!! Трогвате ме до сълзи!!!
  • "Да се събудя и без страх да разбера,

    че утрето е по-добро от вчера

    и аз не ще съм вече толкова добра."
    Ти си добра! И утре остани си същата!
    Прегръщам те!

  • "...Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш
    и ще ме имаш - пътеводна светлина..."
    Това - Да!
    Но в живота не прощавам, защото тогава с теб ще правят, каквото си пожелаят! А е прекрасно човек да си отиде без неплатени дългове!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...