Да се прощаваме. Защо? Не сме умрели!
На себе си май трябва да простя
за всичките тревоги преживени
и за мечтаните, несбъднати неща.
Да си простя, че не можах да те намеря.
Да се събудя и без страх да разбера,
че утрето е по-добро от вчера
и аз не ще съм вече толкова добра.
Да се прощаваме. Любов ще си потърсиш,
а аз ще трябва малко да поспра.
Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш
и ще ме имаш - пътеводна светлина.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
