7 мар. 2007 г., 10:33

ПОСЛЕДНО 

  Поэзия
5.0 / 8
1130 0 10
Да се прощаваме. Защо? Не сме умрели!
На себе си май трябва да простя
за всичките тревоги преживени
и за мечтаните, несбъднати неща.
Да си простя, че не можах да те намеря.
Да се събудя и без страх да разбера,
че утрето е по-добро от вчера
и аз не ще съм вече толкова добра.
Да се прощаваме. Любов ще си потърсиш,
а аз ще трябва малко да поспра.
Най-хубавите мигове на мен ще кръстиш
и ще ме имаш - пътеводна светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »