2 jul 2006, 21:58

ПОСЛЕДНО

  Poesía
874 0 4

ПОСЛЕДНО

Искам да сложа край на всичко
Искам да им затворя устата
Трябва да изчезнат всички
Да спрат да ми се карат в главата
Мисля да полетя и да падна
Студената и твърд ще ме вдигне
А ако сгреша и не стана
Ще ги изгоня, окото ми няма да мигне
Не мога да гледам в посока
Не мога да мисля безгласно
Ще тръгвам, ще падна пред блока
Това вече на всички е ясно
Петното в ума ми едва заличено
Появяват се нови
Очите не виждат, все пак устремени
Няма да помня
Изтръгвам топлина от гърдите
Човъркам, всяко споменче пада
Уморен съм, чакам ги да дойдат
Вестите за края - новата наслада

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми,доста!
  • ти си авторът, ти решаваш и все пак да ти припомня една стара история: "да се обеси не! да се помилва!" "да се обеси! не да се помилва!" е?
  • не те обвинявам в некомпетентност, но така не мога да те усетя. знаеш колко важна е пунктуацията за да разбереш какво е искал да каже пишещия ...
  • трудно предъвквам без пунктуация ...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...