Jul 2, 2006, 9:58 PM

ПОСЛЕДНО

  Poetry
866 0 4

ПОСЛЕДНО

Искам да сложа край на всичко
Искам да им затворя устата
Трябва да изчезнат всички
Да спрат да ми се карат в главата
Мисля да полетя и да падна
Студената и твърд ще ме вдигне
А ако сгреша и не стана
Ще ги изгоня, окото ми няма да мигне
Не мога да гледам в посока
Не мога да мисля безгласно
Ще тръгвам, ще падна пред блока
Това вече на всички е ясно
Петното в ума ми едва заличено
Появяват се нови
Очите не виждат, все пак устремени
Няма да помня
Изтръгвам топлина от гърдите
Човъркам, всяко споменче пада
Уморен съм, чакам ги да дойдат
Вестите за края - новата наслада

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми,доста!
  • ти си авторът, ти решаваш и все пак да ти припомня една стара история: "да се обеси не! да се помилва!" "да се обеси! не да се помилва!" е?
  • не те обвинявам в некомпетентност, но така не мога да те усетя. знаеш колко важна е пунктуацията за да разбереш какво е искал да каже пишещия ...
  • трудно предъвквам без пунктуация ...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...