Последно желание
На тебе, Обич моя
Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват печал...
Облечена в бяло ела… Приседни
и цвете обичниче ти засади ми,
щом то е наречено с твоето имe,
ще ми е утеха в самотните дни.
Полей го обилно, сълзи не пести,
дълбоко в пръстта да проникнат, до корен...
Когато прахът ми сред тях се разтвори,
от двама ни с теб нов живот ще цъфти.
Към тебе всевечна ще е любовта ми –
в цветя ще възкръсва… Дори след смъртта ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Тенев Todos los derechos reservados
