8 янв. 2010 г., 15:12  

Последно желание 

  Поэзия
2286 9 28

     На тебе, Обич моя

Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват печал...

Облечена в бяло ела… Приседни 
и цвете обичниче ти засади ми,
щом то е наречено с твоето имe,
ще ми е утеха в самотните дни.

 

Полей го обилно, сълзи не пести,
дълбоко в пръстта да проникнат, до корен...
Когато прахът ми сред тях се разтвори,
от двама ни с теб нов живот ще цъфти.

 

Към тебе всевечна ще е любовта ми –

в цветя ще възкръсва… Дори след смъртта ми.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любовта е вечна. И над, и под земята. Един велик комик е казал: „От сила имате нужда само ако искате да нараните някого. За всичко останало ви е необходима любов”
  • Доплака ми се...
  • и цвете обичниче ти засади ми,... тази тема рядко носи ведрина, но тук е развита с вещина
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Прекрасно е, тъжно, но красиво и истинско! Искреност до болка! Поздравления!
  • Адмирации за прекрасното стихотворение!
  • Е, всичко е казано вече... Остава да се поклоня..
  • Страхотно е и като позиция, и като изпълнение! Много духовна сила и благородство трява да има човек, за да види по този начин смъртта. И каква образност само - топли, пастелни нюанси - също като мъдростта на укротената и помъдряла обич. Браво, Майсторе!
  • Разтърсващо тъжно-прекрасно...
  • пресилено ми идва
    но пък все едно и аз не съм писал и мислил така
  • Благодаря ви.
  • !!!
  • Чета тези оптимистични стихове към любимата след смъртта...на лирическия герой . и няма тъга в очите ми..светло е като светлината на чувствата ,които са заложени тук, в тези няколко строфи
    Оставени са сякаш като завещание...
    като апотеоз на вечната любов !!
  • Поздрав, Краси!
    Обичам да чета стиховете ти, които за съжаление рядко публикуваш.
  • Ела със бяла рокля на смъртта ми...Гримирана и весела ела...(от Валентин Йорданов). Твоето стихотворение ме отведе към неговото, но истината е, че ти отиваш и по далеч: какво оставя всеки един истински творец след себе си - шепа стихове, няколко платна, роли и т.н. Именно това го обезсмъртява, дарява го с вечност. Както и Любовта, разбира се...Бъди, Майсторе! Имаш какво да оставиш...Барона
  • Красиво послание към любимата, за посрещане и понасянето на естествения завършек на земното ни съществуване и непреходността на чувствата ни към любимия човек.
    Благодаря, Краси!
  • Не ти ли рано все още да мислиш за тогава?! Иначе стихът е чудесен! Поздрави и животворни усмивки
  • Благодаря!
  • Болезнено красив!
    И аз благодаря!
  • Майсторе!!!Благодаря!
  • "Аз искам смъртта ми живот да възражда"
    Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Силен стих!!!Много тъжен!
  • Доксващ и силен стих!
    Тъжен и прекрасен...
    Поздравления

  • Красиво докосване до вечността- поезия и обич.Wali/Виолета Томова/
  • Докосващ стих...
  • Любов,възкръсва...Поздрав!
  • ! Любовта е вечна!
    Харесах! Поздрав!
  • Разплакващ стих!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??