28 mar 2008, 20:06

последно... ни няма 

  Poesía » De amor
714 0 2
 

Среща последна след очакване сладко,

усмивка нежна, макар през сълзи,

сбогуване тъжно, дори и за кратко,

което за дълго в нас ще тежи.

 

Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака,

не се обръщай, за да не боли,

след тебе аз ще гледам и ще чакам

обратно да се върнеш ти.

 

Ще минат месеци, години,

за обичта ще спре да ме боли,

но ще запазя спомени красиви

за отминали щастливи дни.

 

А след време, щом се срещнем,

вместо прегръдка - тихо ,,здравей",

ръкостискане хладно, не целувка гореща,

че с теб съм била да си спомняш не смей.

 

А може нечакани да се събудят,

дори и днес в нас да са изтляли,

с усмивки тихи да пробудим

старите чувства, отдавна заспали.

 

В щастливи мигове дори

ще ни преследват гостени нечакани,

спомените за една любов -

ще ни връхлитат те понякога.

 

Ще се запиташ ли тогава

по-щастлив ли беще с мен?

Или съвсем ще ме забравиш,

или намразиш някой ден.

 

А аз дори с коси побелели,

ще си спомням за обичта голяма,

ще разлиствам снимки пожълтели

и ще тъгувам, че я няма.

 

 

© Добрияна Манолова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??